Член на Европейския парламент

Компетентните европейски и национални органи трябва да си сътрудничат в сферата на надзора над разузнавателните служби

Комисията по правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент (ЕП), съвместно с Латвийското председателство на Съвета на ЕС, организира междупарламентарна среща с националните парламенти на държавите-членки. В продължение на два дни над 30 представители от националните парламенти, сред които 17 председатели на комисии, както и експерти, работещи в сферата на сигурността и надзора над разузнавателните служби, заседават съвместно с членовете на ЕП по въпросите на демократичния надзор над разузнавателните служби в Европейския съюз. Сред българските представители на срещата са Емил Радев, евродепутат от групата на ЕНП/ГЕРБ, и Димитър Лазаров (ГЕРБ), председател на комисията за надзор над службите за сигурност в Народното събрание.

Основните теми на конференцията се фокусират върху националните механизми за надзор и отчетност на службите, с акцент върху събирането и обработката на лични данни, трафична информация и предизвикателствата пред киберсигурността, както и обмяната на информация и добри практики между органите на ЕС, отговарящи за надзора над разузнавателните органи.

"Въпреки че действията на разузнавателните органи са от компетентността на държавите-членки, неотдавнашните събития насочиха вниманието към необходимостта от засилване на сътрудничеството между националните разузнавателни служби и техните надзорни органи в целия Съюз. Развитието на стратегията за вътрешна сигурност за ЕС е също ясен знак за необходимостта от подобряване на сътрудничеството и обмена на национална информация", коментира Емил Радев. Според него макар предотвратяването на заплахите за сигурността, като терористични нападения например, да остава стриктно национално правомощие, тяхното съдебно преследване изисква правно и съдебно сътрудничество, както е изрично предвидено и в член 83 от ДФЕС.

"При нас, за разлика от други държави, използването на разузнавателна информация става само с разрешение на съда, докато в редица държави-членки това става от орган на изпълнителната власт или други независими органи", коментира председателя на ресорната комисия в българския парламент Димитър Лазаров. Той обясни по-специално, че в България разрешенията за използване на специални разузнавателни средства се издават от съда, а контролът по прилагането, използването и унищожаването им се осъществява от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, като независим орган и от парламентарната комисия за надзор на службите за сигурност, в която участват представители на всички политически партии. Контролът по разрешаването за използване на информация от трафични данни, от друга страна, също се издава от съда и подлежи на парламентарен контрол.