Член на Европейския парламент

Свободата на изразяване не бива да се превръща в свободия

- Г-н Радев, съдът в Страс­бург постанови, че всеки хейтърски коментар в новинарски портал, включително и в Бъл­га­рия, може да доведе до осъждане на медията, която е допуснала публикуването му. До какво ще доведе това?

- Първо, бих искал да отбележа, че Съдът по правата на човека разглежда заявленията, подадени до него, в зависимост от конкретния случай. Решението на Съда по правата на човека относно естонския информационен интернет портал се отнася за естонското право, тъй като става въпрос за решение на естонските съдилища, които прилагат техните закони, и не можем да кажем, че създава прецедент. Съдът не оспорва факта, че решенията на националните съдилища представляват намеса в правото на свобода на изразяване на мнение на новинарския интернет портал “Делфи”, но това ограничение е преследвало легитимната цел защита на репутацията и правата на другите, както е предвидено в член 10 от Конвенцията за защита на правата на човека. Раз­бира се, темата е деликатна и въпреки че съдът не поставя някакви нови правила за други страни относно отговорността на интернет новинарските портали за коментарите на потребителите им, с това решение се дава сигнал, че когато тези коментари са под формата на словото на омразата или съдържат преки заплахи за физическата неприкосновеност на лица, държавите членки биха имали право да налагат задължения на новинарските интернет портали. Това обаче може да стане само ако тези портали не успеят да вземат незабавно необходимите мерки за отстраняването им, без да е необходимо да бъдат уведомявани от предполагаемата жертва или от трети страни.

- Всъщност подобни казуси много рядко се раз­глеждат в съда, нали така? Кое наложи подобно решение?

- Решението на Голямата камара на Съда по правата на човека е първо по рода си. В случая аргументите на съда взимат предвид няколко основни елемента. На първо място е  екстремният характер на коментарите. Второ, потребителите, които веднъж са публикували своите коментари, не са имали възможност да направят промени или да ги изтрият - това е можел да направи само операторът “Делфи”. Поради тази причина съдът, както и Естонският върховен съд приемат, че ролята на “Делфи” не е пасивна, тоест не е само доставчик на техническо обслужване. Трето,  съдът счита, че Делфи не е направил нужното за идентифициране на авторите на коментарите, а е допуснал анонимни коментари без регистрация, което лишава адресата на враждебна реч от възможността да се защитава по съдебен ред. Пос­ледно, въпреки че “Делфи” е разполагал с инструменти за недопускане на враждебно слово или слово, съдържащо насилие – съобщение, че сайтът не носи отговорност, софтуер срещу вулгарни думи и възможност за потребителите да искат блокиране на достъпа до определени коментари - това не е било достатъчно, тъй като въпросните коментари са останали там шест седмици и сайтът е извличал ежедневна полза от коментарите, тъй като те са привличали повече потребители. Още повече че естонските съдилища, които вече прилагат тази съдебна практика, санкционират интернет операторите само със сваляне на коментарите, без да ги осъждат да плащат някакво обезщетение.

- Темата за коментарите от подобен тип в интернет пространството стана особено актуална напоследък. Можем ли наистина да се преборим с тази практика, достатъчно ли е едно такова решение, за да има хигиена на езика?

- За съжаление тези коментари в интернет станаха инструмент, който излиза от контекста на гражданската позиция. Ето защо считам, че трябва да има реална възможност потърпевшият да може да се защити по съдебен ред. Ние, правистите, имаме една много хубава сентенция и тя е: “Моята свобода свършва там, където започва свободата на другия.” Не може свободата на изразяване на мнение на един да се превръща в свободия, да се използва за обиди и клевети на друг.

Тук искам да изясня, че решението на съда в Страс­бург не засяга правото на потребителите да изразяват мнение. То не се прилага за интернет дискусионни форуми и BBS (система за електронни информационни табла), където потребителите могат свободно да представят своите идеи по всяка тема, без дискусията да бъде модерирана чрез намеса на администратора на форума. Решението на съда не е приложимо и спрямо социалните медии спрямо платформи, чийто доставчик не предлага съдържание, и когато доставчикът на съдържание е частно лице и използва уебсайта или блога като хоби.

Това изключение е изключително важно в контекста на борбата с тероризма и радикализацията, което е гореща тема в Европейския парламент в момента. Често ЮТюб и Туитър са обвинявани, че носят отговорност, включително наказателна, за терористичната пропаганда и съдържание, което се качва и споделя чрез тях. За разлика от естонския новинарски интернет портал обаче ЮТюб и Туитър не генерират самите те съдържание и не предоставят възможност за анонимно споделяне на информация и коментиране. И двете платформи разполагат с техническа възможност някой техен потребител да сигнализира неправомерно съдържание и след внимателен анализ често това съдържание бива сваляно от специализирани 24-часови екипи. Те си сътрудничат с полицейските служби и други организации за идентифицирането на радикално и терористично съдържание. С цел да се запозная по-отблизо с мерките, които ЮТюб и Туитър взимат за превенция на радикализацията, се срещнах с представител на платформата за обмяна на видеосъдържание, както и съм сред вносителите на писмо по темата към Туитър. В писмото настоявам за повече действия в тази насока с цел гарантиране на европейската сигурност.

- Гърция е другата гореща тема. Вече се дискутира дали може да повлече и България, поне такава хипотеза изтъкнаха някои анализатори.

- В действителност според някои анализатори Бъл­гария ще бъде засегната от евентуално излизане на Гърция от еврозоната, имайки предвид близките ни търговски взаимоотношения. Трябва да бъде обърнато специално внимание на доставчиците на стоки и услуги към гръцки клиенти, на българските производители на стоки за Гърция. Също така и на гръцките банки в страната, въпреки че ликвидността им не зависи от ситуацията в южната ни съседка. Не смятам, че Гърция ще повлече България, но развитието на ситуацията там със сигурност ще има ефект върху българската икономика и ние трябва да сме готови за всякакви сценарии.  

- Всъщност какво да очакваме, ако страната напусне еврозоната? Как­ви са сценариите?

- Ситуацията е много деликатна и динамична - преговорите по споразумението между основните кредитори на Гърция и гръцкото правителство продължават и надеждите са да се постигне компромис до 30 юни, когато страната трябва да покрие задължения към Между­народния валутен фонд. Ако не успее обаче, това не означава, че ще изпадне автоматично в несъстоятелност спрямо европейските си кредитори и че ще излезе от еврозоната. Зависи дали по-късно през лятото ще успее да изплати задълженията си към тях, както и дали Ев­­ропейската централна банка ще спре да гарантира и да предоставя ликвидност на гръцките банки. Така че все още има много неясноти. Ефектът върху излизането на Гърция от еврозоната върху европейската икономика ще бъде временен, като според много анализатори сегашната неясна ситуация е по-опасна, защото инвеститорите изпитват несигурност и не влагат основните си средства в Ев­­ропа. В европейски мащаб, имайки предвид икономическите показатели на Гърция и отчетеното възстановяване на европейската икономика, смятам, че евентуално излизане на Гърция от еврозоната няма да има пагубен ефект.

- Съгласен ли сте с мнението, че това е началото на края на европейската валута?

- Ако слушахме поддръжниците на теорията за края на европейската валута, еврозоната щеше да се разпадне още преди три години. А това, което виждаме, е разширяваща се еврозона, към която се стреми и България, както и предложения за сближаване на финансовите политики в ЕС с цел гарантиране на стабилността на еврото. Вярвам, че държавите членки имат политическата воля да направят всичко възможно да запазят еврото като обща европейска валута.

- Притесняват ли ви конфликтите, които се разразиха напоследък - в “Орландовци”, в Гърмен? Знак за какво са?

- Наличието на каквито и да е конфликти в обществото буди притеснение. Ет­­ни­ческите размирици са особено притеснителни, защото може да доведат до продължително дестабилизиране в държавата. Затова ще последвам призива на премиера Бойко Борисов - имайки пред­вид нестабилността в района, трябва да положим усилия да запазим съществуващата стабилност в страната. Всички имаме права, но и всички имаме отговорност да не подпалим етнически Бъл­гария.

- Къде е решен най-добре в Европа този проблем, кой модел трябва да следваме за интеграция на малцинствата?

- Интеграцията на малцинствата е постоянно усилие във всички държави - членки на ЕС. Брюксел подкрепя тези усилия с отпускането на средства и предоставянето на възможности за сътрудничество и обмяна на опит. Доказателство са отпуснатите за България 55 млн. евро за следващите седем години с цел продължаване на интеграция на ромите. Парите могат да бъдат използвани веднага, като според Евро­пейската комисия фокусът трябва да се постави върху осигуряването на образование за ромските деца с цел по-добрата им интеграция и бъдещото им развитие.

 
Визитка
Роден е на 26 май 1971 година във Варна

Завършил е право и публична администрация, докторант по търговско право

Владее английски, немски и руски

Адвокат към Адвокатска колегия - Варна

През 2009 г. е избран за народен представител в 41-вото НС, а през 2013 г. за депутат в 42-рото НС

Евродепутат от 2014 г., член на правната комисия и комисията “Граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред” в ЕП

* * *

Интервю на Яна Йорданова за в. Монитор