Член на Европейския парламент

Интервю с евродепутата Емил Радев относно гражданското производство в ЕС

Евродепутатът Емил Радев е автор на ключов работен документ относно установяване на общи минимални стандарти в гражданското производство в Европейския съюз (вижhttps://europeanciviljustice.wordpress.com/2015/12/21/establishing-common-minimum-standards-for-civil-procedure-in-the-eu-the-legal-basis). Той любезно се съгласи да отговори на няколко въпроса, свързани с процеса на хармонизиране на гражданското производство в цяла Европа, задача, която никога не е била правена преди в този мащаб. Дори Римската империя не е стигнала до там, а федерална държава като Швейцария има граждански процесуален кодекс едва от 2011 г. насам ...

1. В работния документ се посочва, че "Свободното движение на съдебни решения е свързано с необходимостта от създаване на достатъчно равнище на взаимно доверие между съдебните органи на различните държави-членки" (стр. 2). Трябва ли да разбираме, че състоянието на ЕС по отношение на взаимното доверие не е така идеално, както по-рано бе възприето от институциите на ЕС, когато се застъпваха за премахване на екзекватурата?

Както казвате свободното движение на съдебни решения се свързва със създаването на достатъчно високо ниво на доверие между съдебните органи на държавите членки. Отпадането на екзекватурата се позовава именно на това доверие. То вече е реалност. Въпреки това винаги можем да работим за още по-добро сътрудничество и доверие между съдебните органи. Темата на доклада - към създаване на общи минимални стандарти, прилагането на набор от общи принципи, които да бъдат спазвани в рамките на процеса биха били още една стъпка към подобряване на това доверие.  Прилагането на общи принципи ще гарантира равна защита на правата и задълженията на страните в процеса, което ще спомогне за по-лесното признаване и изпълнение на съдебни решения в Съюза.

2. ЕС създава европейско гражданско производство още с Европейската заповед за плащане отпреди 10 години. Последваха няколко инструменти, по-специално Европейската процедура за искове с малък материален интерес. И двете (заповедта и процедурата) бяха изменени през миналия месец. Обосновката е, че повечето страни при използване на тези процедури, не използват техния пълен капацитет. В работния документ изглежда се признават  присъщите ограничения на незадължителните инструменти ("За разлика от незадължителни инструменти", стр. 7). Дали сега говорим за хармонизация, тъй като, ако се съгласим, че (почти) пълен набор от правила за гражданското произвдоство бъдат приети от Европейския парламент и Съвета, в рамките на следващото десетилетие, институциите на ЕС биха искали те да избегнат същата съдба, като на Европейската заповед за плащане в Обединеното кралство или на Европейската процедура за искове с малък материален интерес във Франция (т.е. почти да не се използват )? С други думи, това  ли е решението за неоползотворяването на европейски инструменти, правейки задължително това, което гражданите и фирмите от ЕС не използват доброволно (понякога и поради липса на осведоменост)?

Вярно е, че тези процедури не се използват много в държавите членки. Мисля, че това се дължи по-скоро на тяхното непознаване, отколкото на нежелание от страните по процеса да ги използват. Добра информационна кампания и обучение на адвокати по тези незадължителни инструменти биха допринесли особено много за повишаване на процента на използване на тези инструменти. Вярно е също така, че тези инструменти са разпокъсани за различни процедури. Единен набор от общи правила би бил полезен на гражданите и юристите. Предстоят да се направят още проучвания, за да можем да вземем окончателното решение в посока на хармонизация и до каква степен да бъде хармонизирана системата от процесуални правила в ЕС.

3. Европейският парламент, от време на време, се бореше с (много) разширително тълкуване на правното основание от страна на Европейската комисия, макар и да не е толкова враждебно настроен към него като Съвета. Европейската заповед за плащане е добър пример за това, че Европейската комисия първоначално искаше да го прилага за вътрешни въпроси, въпреки че правното основание е член 65 ЕО (понастоящем чл.81 от ДФЕС). Фактът, че в работния документ се споменава за "ограничения" (стр.3) на съществуващите правни основания, може ли да се тълкува като промяна на позицията?

Това не е задължително, тази дума се използва, за да се очертае действителния обхват на регулиране на разпоредбата, която е ограничена до въпроси с трансгранични последици. Казвайки това, трябва да се има в предвид, че е налице значителна литература относно възможността за по-широко разбиране на трансграничните ограничения, а и това също е широко разглеждано в контекста на дискусиите относно минималните стандарти за наказателното производство на ниво ЕС.

4. В работния документ се посочва, че „е дошло времето за законодателно предложение за определяне на общи минимални стандарти в гражданското производство” (стр. 2). Човек би могъл да отбележи, че общи минимални стандарти в гражданското производство в ЕС вече съществуват под формата на член 6 от ЕКПЧ и неговото разширително тълкуване от Европейския съд по правата на човека. Защо не е достатъчна съществуващата хармонизация въз основа на ЕКПЧ?

Вярно е, че Европейската конвенция установява в член 6, правото на справедлив съдебен процес. Въпреки това, член 13 като ефективно средство за защита, се прилага само за правата по Конвенцията и по-важно, основните принципи, произтичащи от тези разпоредби, както правилно се отбелязва, произлизат от съдииските решения. Това предполага, че няма системен инструмент, където тези принципи могат да бъдат открити, което ограничава степента на хармонизация на националните процесуални режими. Накрая, по въпроса за прилагане на съдебната практика на ЕСПЧ, трябва да бъде взет под внимание факта, че хармонизацията на гражданския процес, трябва да се остави на законодателя, а не на съдебната система.

5. В хипотетичния случай, че договорите се изменят, за да отговарят на  "ултиматума" на британския министър-председател в навечерието на референдума за оставане в ЕС в неговата страна, би ли Европейският парламент се възползвал от възможността да се застъпи за разширяване на правното основание за гражданското производство, като работния документ дава усещането, че изборът е между липсата на амбиция (изискването за трансграничен елемент в член 81 от ДФЕС) или липса на съгласуваност (на частичния подход на член 114 от ДФЕС)?

Моето разбиране от всички дискусии по BREXIT е, че няма да има мащабно преразглеждане на договорите, които са влезли в сила едва през 2009 г., и които за момента функционират задоволително.

6. В работния документ се посочва, че Европейската комисия повдигна въпроса за общи минимални стандарти в гражданското производство в ЕС през 2013 г. (стр. 2). Аз лично сравнявам тази цел с "Destination Moon"(Цел – Луната), в почит към друга водеща фигура на Брюксел, Ерже (Objectif Lune, 1953).Тинтин достигна Луната само една година по-късно, през 1954 г. (On a marchésur la lune). Ясно е, че имаме нужда от повече време! Колко време мислите, докато наистина стигнем до Луната, тоест до хармонизацията на гражданското производство в  ЕС?

Процесът сега започва. Разбира се резултатът и продължителността ще зависят първо от решението на ЕК да направи законодателно предложение в тази насока. Второ, позицията на държавите членки, също ще бъде от изключително значение. Мисля, че ще отнеме доста време преди да имаме действащ набор от общи принципи в гражданското производство, но аз съм оптимист и съм сигурен, че ще постигнем напредък. 

* * *

Оригиналът на интервюто на английски език може да бъде прочетено тук