Член на Европейския парламент

ЕС създава база данни за осъдени граждани на трети държави

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент прие с голямо мнозинство регламент, създаващ база данни за обмен на информация за осъдителните присъди на граждани на трети държави. Това досие е приоритет за българското председателство на Съвета на Европейския съюз, както заяви министър Цачева по време на нейното изслушване пред евродепутатите.

Българският евродепутат от ГЕРБ-ЕНП Емил Радев коментира, че с новата база данни ще се улесни и ускори обмена на информация между държавите-членки за осъдени граждани на трети държави. „Това неминуемо ще допринесе за по-ефективен отговор на терористичната заплаха и за по-безопасна Европа за всички граждани.“, допълни той.

Европейската информационна система за осъдителни присъди е електронна система, която позволява на компетентните власти на държавите-членки да обменят информация за присъдите от наказателни съдилища на европейски граждани за целите на друго наказателно преследване или, ако позволява националното законодателство, за други цели.

Последните терористични атаки обаче показаха слабост на системата, а именно, че тя разполага само и единствено с данни за европейски граждани. Въпреки съществуващото неформално сътрудничество, държавите-членки нямат установен ефективен механизъм за обмен на информация за осъдителните присъди на граждани на трети държави.

Затова Европейската комисия предложи създаването на нова централизирана база данни, която да позволи на държавите-членки да споделят информация и да проверяват дали гражданин на трета държава има осъдителна присъда или не. Под гражданин на трета държава се има предвид единствено лица, които не притежават гражданство на някоя държава-членка, или са без гражданство или чиято националност не може да бъде установена.

Информацията, която ще се съхранява в базата данни, включва името, адреса, дата на раждане, псевдоними на осъденото лице, както и пръстовите отпечатъци. Снимка на лицето ще може да се използва за момента единствено ако националното законодателство го позволява и то единствено за потвърждение на идентичността, но на по-късен етап, когато е технически възможно, и за идентифициране.

Държавите-членки ще трябва в рамките на 24 часа след осъдителната присъда да качват информацията в базата данни. Достъп до нея ще имат още европейските органи Европол, Евроюст и Европейската прокуратура.